За мен и проекта ми ,,Под игото’’
Не обичам да ставам част от хорските одумки. Сякаш сянката повече приляга на моята дейност. Познавам личност, която обича да твърди, че човек, ако сам не се хвали, няма кой да го похвали. Аз по-скоро съм привърженик на идеята, че делата на човека говорят за самия него, останалото е въпрос на суета.
Въпреки всичко написах ,,поредното’’ издание на Вазовото ,,Под иго’’. Ще изникнат въпроси като: ,,С какво е по-различно от всички до този момент?’’, ,,Кой го е писал?’’, ,,Защо се използва популярна творба, за да може някой да получи своя момент на слава на гърба на великия Вазов?’’ и още подобни въпроси, които лично аз също бих задала. Затова ще дам отговора си тук, а вие преценете дали ще ви бъде от помощ този труд.
Казвам се Емилия Стоянова и имам завършен бакалавър ,,Български език и история’’, както и следните магистратури: ,, Образованието по български език и литература в средното училище’’, ,,История и цивилизации на Стария и Новия свят’’ и ,,Управление на човешките ресурси’’. Пиша всичко това, не за да ви впечатля, а за да прецените кой стои зад всичко това. Работих няколко години в библиотеката на едно училище и успях да наблюдавам отношението на децата към книгите. След това бях и учител. Именно това ме промени.
Това, което трябва да знаете:
Повечето от вас знаят, други удобно си затварят очите, но реалността в българското училище е отчайваща. Това, което успях да разбера, докато работих в тази среда е, че на никого не му трябват умни деца, а по-скоро да се създаде розовият балон, в който да се твърди, че децата са ,,уникални’’, но в действителност никой да не се интересува от успехите им. Повярвайте ми, имаме прекрасни деца и именно те породиха желанието ми да им помогна.
Знаете ли колко е трудно да видите едни от най-любознателните да отказват да четат българската литература, защото не я разбират, защото речта в нея е остаряла и им е чужда? Според мен не трябва да се позволява да отдалечаваме децата от предците ни, от историята ни, защото когато човек не познава своя корен, губи и почвата под краката си. Всичко това ме провокира да седна и да се опитам да прочета ,,Под игото’’, гледайки през погледа на 11-12 годишно дете от съвремието.
Именно затова си позволих да заменя някои думи, да ги направя разбираеми за днешния свят, но да не бягам от стила на Вазов и да не променям нито една негова мисъл. Сигурна съм, че за много хора това, което съм направила ще бъде неприемливо и недопустимо, но за вас приемливо и допустимо ли е, ако децата ни отказват да четат българската литература, защото не я разбират? Оставям на вас да прецените.